Последната година на един уморен, изхабен и огорчен премиер –

Иде Коледа. Заваля „опозиционният“ сняг и властта драматично се изненада от климатичната логика. Вместо да се пекат суджуци за Коледа, взеха да палят автомобили, за да скрият „суджуците на властта“. Усърдието е потресаващо и вече асфалтират снега. Няма сила, която да спре желанието да се „угоди“ на всяка новина, но да не се угажда на хората…

На пръв поглед всичко тръгна по план. Европредседателството – национална цел номер едно! Който протестира, е враг на народа и иска да ни изложи пред чужденците. През това време полицаите получиха 100 милиона, за да не протестират, а да пазят кабинета от народна любов. Хората в неравностойно положение също бяха залъгани и така спокойно си проведохме балканската промоция в рамките на 6 месеца. Темата балкански пътища, железници, газопроводи и сигурност бе продадена на ЕС с идеята, че всички ще ни „благодарят“, а нашият „Кисинджър“ ще остане в историята. Хората у нас разбраха, че това е много хубаво, но не разбраха защо. Добре че бе темата за двойния стандарт при храните, та и на село схванаха какво значи да сме равни. Подкрепата на Брюксел по темата затвори устите на ксенофобите, които вече се готвеха да обяснят, че „злият Запад“ ни мори нарочно с храната. Кабинетът инстинктивно отхвърли акцента, защото бе подет от омбудсмана Мая Манолова, но после бързо се преориентира и се долепи към темата.

Току притихнали еврофанфарите, и козичките на баба Дора „нападнаха“ кабинета. Неспособността да се управляват процеси и кризи се вижда дори в работата на една агенция като БАБХ! Чучела, сълзи, живи вериги, конспирации и накрая евтаназия. Съсипващо – хората са убедени, че удрят бедните и беззащитните. Защо? Няма значение.

Протестът на Майките бе емблемата на тази година. ГЕРБ и съдружници в добра спортна форма ги удариха, вместо да помогнат на страдащите. Вече няма председателство и могат да правят каквото си искат, нали?! Е, ДА, ама НЕ, както казваше Петко Бочаров. Обвиниха ги, че чужди сили ги финансират с един милион, опитаха да ги разцепят, пратиха контрапалатка, организираха контрапротест, настроиха синдикатите срещу Майките, изгониха Омбудсмана от Тристранката, хвърлиха оставката на ресорния министър, лъгаха в текстовете на закона… какво ли не. И така 7 месеца. Накрая приеха исканията. Не само това, а подадоха оставката на вицепремиера Валери Симеонов! Малко преди това Борисов твърдеше, че това не може да стане, защото ще се „счупи“ правителството. Е, не се счупи. Заплахите вече не плашат! Това е голямата новина от мандата на Борисов 2018.

Колкото и да се приемат вампирски закони за конфискация, за арести без уведомление на роднини, колкото и да влачат Иванчева във вериги – страхът си тръгва!


Наистина, продължава паническото разграбване през лобистки закони, смачкващи малките бензиностанции, милиарди за три пътностроителни фирми, стотици милиони за БКК, но това е паника и мародерство. Дори не смогнаха да си вземат комисионите за новите влакове в БДЖ и наказаха „неизвършителите“. Има какво да се вземе от България, но не може да се върне заплахата. Преди протестираха единици, интелектуалци, опозиционери вдясно, зелени… А днес до всяка дупка на селски път има хора с табели за протест. На снега се играят протестни хора, а цената на бензина блокира половината страна.

В последната година на Борисов намаляха и приспивните песни на анализатори, които казват, че няма смисъл от избори, защото съотношението на силите е същото. Не, не е същото, защото хората не чакат спасение от БСП (и за това си е виновна БСП), но се увеличават хората, които искат Смяна на Системата. Защото видяха, че тя ги ограбва и убива, както стана на пътя за Своге. Властта на Борисов три месеца слага една мантинела! Какво да си мисли човек за такава власт?! А властта е Борисов, а не ГЕРБ! Той така пожела да бъде. Колкото и министри да сменя, ще бъде така. Кабинетът е безсилен дори да смени статута на една болница, а какво да очакваме за управление на цяла страна?

По-грамотните в ГЕРБ вече правят индивидуални аварийни планове за тихи пристанища, в които да се спасят от идващата промяна. Те знаят, че следващ път няма да има. Борисов е сензитивен и обикновено го прави преди всички, но този път от Изток са го хванали за „тръбата“, а от Запад не му дават да мръдне, докато „не вдигне самолетите“. Така става с пишман дипломатите, които искат всички да ги харесват. Ето защо заедно с Корнелия Нинова мразят някакви върколаци и джендъри, заедно обичат Орбан, руската тръба и призрака на АЕЦ „Белене“.
Някога се твърдеше, че външната политика е израз с дипломатически средства на вътрешнополитическите процеси. Сега стана обратното – на прага на евроизборите всеядната външна политика се превърна във вътрешен проблем. Всички помнят жалкия опит да станем „преводачи“ на Ердоган в разговора с Брюксел и срамните обяснения пред Путин да не се сърди на по-малкия брат. САЩ удостоиха Борисов тези дни с ниво зам.-министър на външните работи. Все пак е редно да похвалим кабинета и премиера за сравнително адекватната и активна политика спрямо Македония. Въпреки коалиционните си партньори Борисов успя да се върне на масата в Скопие с ясна позиция и подписан документ.

Така си тръгва последната година на Борисов – с много хора, които не искат да живеят така, с малко яхти и много армия в Черно море. Патериците се изчерпаха, в далечината се смалява една възпълна фигура, а самият Той чака самотните дни с объркания поглед на Живков на последния пленум. Остарял, уморен, напълнял, но с незатихващо желание да бъде обичан. Късно е. Иде Коледа!

Арман Бабикян, в-к „Сега“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *